Постинг
07.01.2012 21:47 -
Минорно...
Върху минорно
петолиние
тихо листопад от ноти
сбира
цветните ми чувства
и обиди черни
във хармония...
Събужда
старите копнежи
спящи
във покълналото жито
жълтеят
тежките ми мисли
превърнали
се в слънчогледи...
Полъхва плахо
нечие дихание
посипва
с прах от нежни думи
старите,
болезнените рани
и превръща ги
във пеперуди...
От мамината ракла
вадя
новите си
слънчеви одежди
и рисувам
по небето с обич
живи
пеперудени надежди...
Обещава ми
луната с милост
топли и
спокойни сънища
когато
пак ще се завърна
на земята
като бродница...
Вълнообразно