виж…
с лъчи от любов
как слънцето топло изгрява
и
светлее денят…
а болката утихва забравена…

чуй…
лекокрила
как лее се песен на птица
и
по устните полъхът нежен
с целувка притичва…

виж…
колко е топла ръката ми
камък не нося...
а
стискам във шепи милувка
с нея теб да докосна…

чуй
как бяга реката
времето бързо понесла
и
красивия зов на морето
към безкрайната вечност...

виж…
и залезът тих
как скрива път и посока...
за
да ти напомни още веднъж
че къс е мигът на живота…

ефирно перце...

навярно от къдрица на Бог

Много е красив блога ти, мило момиче...:)

радвам се на топлите ти думи...
на доброто ти присъствие..
с обич, Никола..