облак след облак
тихо отминават...
по нежна следа
от сълзи
пътеката звездна
отварят...
към нечии мисли
безсънни
нежно греховни
в нощно небе
повити
и толкова топли...
очакващи
плаха кошута
пак да премине,
да посее
в небе от нежност
за теб месечина...