керван от облаци
късното лято повлича останало в мен...
натежало небето в очите ми
тъжно вещае есенен хлад...
не изгряла луната
пак кротко заспива зад облак тъга
в нощна нежност болка наляла
с нектарена сладост
от грях...

а твоите стъпки
бавно утихват по тъжния път на дъжда
следи не оставили в мрака потулени
след мислите бягащи
от мокрия ден...
в дреха от кърпени облаци
с благост повила тъжния миг
по пътеката стръмна пристъпвам
тихо след теб...

Хареса ми.Поздрави!

И в тъгата може да има много красота и този стих го потвърждава !
И нека има благост ....като благословия е , Мариники !

радвам се, че прочете, че ти харесва...
най-сърдечно..

тъгата е красиво чувство...в нея има скрита
тиха нежност...благодаря ти, че си тук
най-сърдечно..