синеока и бяла
в косите искрящ водопад
тъжна и чиста река от любов
придошла

от огнище с лунички
във шепите топли искри... нежна
рижа милувка и само
за теб

багра есенно пъстра 
сред сивия свят
топла капка от дъжда наоколо
кротко валящ

онзи вятър край теб
прошумял по пътя си кратък
помилвал те нежно и литнал
нататък

от болка сълза
под клепачите скрита... за обич
молитвата свята с надежда
изрича

а дава ли ти сърце и душа
да отминеш...
и искаш ли... можеш ли ти
да не ме обичаш...