по тънката линия

на доловимата чувственост

само твоите стъпки и това

че умееш да чакаш

дори когато редя безвариантно
вариации на тема от студено към топло

и мекотата с която ми казваш

че всичко мое харесваш

и онази измислена спирка за късни трамваи

и срещи за които аз все закъснявам

по всички онези отклонения

към красиви фантазии

във време на хронично неналюбване

с нотки на разочарование

и въпреки всичката недостатъчност

цялата свобода отваряш във мене

прониквам в сърцето ти без да искам

когато то бие до пръсване

и всеки удар е усещане за теб

не спирай 
дори и да се задъхвам

искам го
само за мен

сега
и още...


художник Гари Бенфилд