Прочетен: 2884 Коментари: 20 Гласове:
Последна промяна: 04.05.2016 00:40
поклаща бавно нощта
кадифени бедра по оранжевото
на залеза
захвърля мига светлина като минало
гаси лампите до загадъчно тъмно
облича малката черна рокля
посипва миглите със звездно сребристо
над топлите черни очи
за разкош
боса
с малък черен паяк татуиран на глезена
топло и чувствено
пуска плочата с черна музика
и допълва чашата с camus
стопроцентов коняк с кехлибарен отблясък
за особени случаи
и нахакано влиза в мъжкия свят...
насища го с цигарен дим и парфюм
отпивайки тежко
и страстно... до сълзи изгарящо
връзва лилава панделка на тъгата
и продължава
обръщайки плочата с черния глас
да танцува...
онзи танц за любов
отхвърляйки бавно от себе си
с топла женска отдаденост
една по една фалшивите догми и страх...
до изсветляване на границата...
отсам... преди съмване
където за миг ще целуне
влажните мъжки устни на изгрева
а той... просто
няма как да не носи
твоето име...
James Brown - Its A Mans World
А стихът ти сякаш ми помогна да видя това изпълнение в неговия истински блясък ! Благодарско за което ! :)))
07.05.2012 07:18
Поздрави , Маги !
радвам се, че ти харесва...
благодаря ти..
По какво ще го познаем?
Усмивка...
със ситни стъпки
часовника гони
ще дойде
отново нощта
в постелята й
очаквам Любовта!
и много ти се радвам...