и казваш ми...

не плачи, мила моя...

не обличай с тревога и сълзи

душата си...

а аз след твоите думи вървя

в очите си с топли копринени сънища

и привързвам пипалата

на болката

с дъждовните спомени

и пак ти разказвам във тъмното

онези приказки за любов

и за щастие

а думите топпи превръщат се в истини

докоснали твоите длани

и потича реката

позлатена от нежни безсъници

потапяш в нея душата ми

и с ресниците ми златни рисуваш

сън за обичане

а аз... с нишката фина на гласа ти

изплитам разсъмване

в нежно лилаво...

вярваш ли още, мили мой...
че 
може дъжд да вали

със сълзите
от щастие...




Please don"t cry, my dear - Еnya