болезнен мигът

пак в просъници крехки рисува

онези безплътни миражи от преди и сега

потулени в здрача пустинен

по тихия бряг на съня

там... където спомени топли сипе дъждът

с упояващи думи за болката

в шепите си мокри сълзите събрал

от тъгата на лятото...

стръкче съм крехко в ръцете на вятъра

бял саморасляк в мига
на сълзите посят

и в предчувствие топло покълнал

за теб и любов...

и този дъжд от просъници тъжни 
есенно тихо сълзящ
реката от нежност събудил
от мене потекла по твоята длан
в необятното гальовно протегната

страх и надежда понесла
в недрата си

търсейки пристана тих...

и ти пак не спиш

в очакване прилива нежен

на тихата нощна река...

с докосване топло те стигам

в милувка на стръкче трева

а ти... прегърни ме
от другия бряг на съня

на тишината ефирна
през звуците
нежни
преминал...