Навярно съм закърмена с тъга,
затуй и изгревите ми са мрачни.
Като удавница в една река,
вълните ме подхвърлят и ме влачат...

Но пей, сърце. От песен  ще олекне
и мъката, и болката дори.
Така е отредено на човека –
дордето диша, трябва да твори.

Такава е мисията на твореца. Той няма право на почивка и прилича на Сизиф в това отношение. Кратка, но много съдържателна творба. Поздравявам те, Елица!

Харесвам, когато се долавя идеята на стиха ми.
Благодаря за хубавия коментар!