Прочетен: 5203 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 01.02.2015 22:09
Доскоро оценявах действията на президента Желев негативно поради това, че не допусна да бъдат осъдени комунистическите престъпления. Помня в подробности болезнените последствия от неговия върховен приоритет на приоритетите, наречен “Мирен преход” въпреки, че самия той в книгата си “Фашизмът” постулира, че преходът към демокрация няма как да е мирен.
Няма как да забравя погромът над палатковия град (където имах палатка, която и преди погромът беше събаряна от истеричното партизанско отроче Гръбчева със заплахи с разстрел) и пълното игнориране на многохилядни митинги и безкрайни шествия с настоявания за осъждане на комунистическите престъпления и поставяне на БСП извън закона заради провокативните й кощунствени демонстрации на гордост от извършването им. Нито мога да забравя покрусата и изумлението на чуждеци, които със сълзи на очи са ме уверявали, че ще пишат на Желю Желев да се вслуша в народа си.
В личен план Желю Желев се оказа президент с тъжна мисия – да опровергае на практика теоретичното си откритие. Още по-драматично в личен план е скорошното му признание, че сме сгрешили, че не сме осъдили комунистическите престъпления.
Днес, обръщайки се без гняв назад, не мога да не преоценя “предателствата” на Желю Желев. Особено след събитията в Украйна, които съвсем ясно разкриха какво би се случило, ако той беше взел страната на бившите си съидейници и решително беше осъдил агресивната наглост над попарените очаквания за справедливост и морал.
Не става дума единствено за войната, в която без съмнение щяхме да се окажем поне в граждански вариант. Има нещо много по-лошо от нея, а това е резултата от тази война. За това, че въпреки жертвите, резултата никак нямаше да бъде в полза на европейското бъдеще на България. За това, че днешната ни демокрация и капитализъм щяха да бъдат по кремълски образец, а Европа щеше да остане единствено в сънищата ни, защото нямам и най-малко съмнение, че Москва щеше да подкрепи потушаването на “надигналия се фашизъм” в България. Поне с оръжие и боеприпаси, както го правеше между двете световни войни. Който е участвал активно в гражданските протести от началото на 90 – те веднага ще разбере за какво говоря. А който не е имал тази възможност може да отвори старите броеве на “Дума” и сродните му медии и да види като каква драматична борба на живот и смърт с фашизма бяха заклеймени и най-скромните и мирни изяви на гражданската енергия тогава. С клевети, каквито днес виждаме в изобилие в Украйна.
И тогава “фашизмът” щеше да бъде унищожен в името на “благоденствието” по московски образец. При което парите се крият в мази, буркани и дюшеци вместо да се инвестират в иновации, производства и работни места. Защото според московският “капитализъм”, истината е в паритге и оръжието и те трябва да бъдат държани под ръка. Защото според този “капитализъм”, инвестиции се правят от балъците, а тарикатите ги използват за укрепване на личната си власт или положение, от което да могат да обсебват постиженията или печалбите на инвестиращите. А това не става без налични пари за пазаруване на несретници, останали без работа и препитание поради липса на инвестиции. За да бъдат използвани като кошаревски свидетели, да нарочат някого за фашист, да оклеветят срещу пари всеки или да продадат и майките си за пари.
Ето така парите у нас щяха да бъдат използвани не за инвестиции, а като средство за брутално издевателство над останалите. Истината щеше да бъде в парите и оръжието, а любовта щеше да бъде доказвана с убийства и безсъвестност. Телевизиите щяха да показват на бедстващите пенсионери разходки върху хиляди диаманти като доказателство за величие и пример за внуците им да не инвестират в стопански начинания, а да си държат имането в къщи, за да могат да си напазаруват във всеки момент колкото несретници са им необходими за интригите и престъпните си схеми.
Няма да доказвам всичко това с обстойни анализи, защото макар и в много по-малка степен, предпоставки за всиччко това съществуват и до днес. А нямам съмнение, че в условия на граждански сблъсъци, БСП или нейни подставени партии и “интелектуалци” нямаше да апелират за братска подкрепа от Москва срещу “възроденият фашизъм”. Достатъчно е да се огледаме около себе си, за да видим неистовия стремеж на някои към този начин на живот и благоговеенето им пред възможността парите да се превърнат в гаранция за безнаказаността на простащините им над останалите.
Лесно е да се обвинява държавен глава. Лесно е да се вярва, че което е в собствената глава е по-меродавно от онова, с което се е съобразявал държавният глава. Но не трябва да се забравя никога, че държавният глава има не само власт, но и необходимата информация за съотношенията на противодействащите сили и тенденции и оценките му за изхода от сблъсъците е подкрепена от информации, с каквато малко хора в държавата разполагат. А целият набор от информация притежава единствено той.Аз лично се доверявам на личната честност на д-р Желю Желев и въпреки досегашното си несъгласие с него, приемам, че оценката му е била по-адекватна от моята.
Правя моя поклон пред този честен и скромен българин, който неусетно за нас успя да предпази държавата ни от зловещите попълзновения на азиатския феодализъм. Ако д-р Желев беше допуснал условия за поредното ни "освобождаване" от "фашизма", онези, които продължават да ни плашат с руско оръжие и не спират да обещават изтребване на демократите до девето коляно, нямаше за прикритие да се подвизават днес в ролята на шутове и селски идиоти, а щяха да колят и бесят както постъпват с украинските патриоти бандитите в източна Украйна. В името на свободата и борбата срещу фашизма.
Вечна му памет! ...
2. Eва Звездева
3. Comma
4. Вики
5. Буров
6. Библията
7. BGweather
8. Stringmeteo
9. BGSTYLE
10. Investopedia
11. база данни
12. Световна банка