светлината...
гальовно прозираща
през листите

над улиците
мракът
мъгливо се стеле

къде ли
времето спира, когато вече ни няма...
навярно в картина рисувана

обичане е…
вятър среднощен
бездомен

дъжд... есенен дъжд...
някак тъжно и тихо ръмящ, от облак далечен
неочаквано към мене притичал

Ден за помен.
Миг до чертата.
Ние оттук, те оттатък.

безрадостно, в края на бялото… реят се погледи кротки, угаснали…
сякаш забравено времето крета с бастун и нямат тела тук душите
отдавна изгубени… немощно в пръстите старчески залък трепери

самотен
и кротък нощният дъжд
спомени топли

трепти тишината
изпълнена
с нежно-чувствени думи

твоите думи...
понякога топли и мили...
друг път тягостно тъжни