прозорецът ми нощем
има излаз към теб...

а денем събира в зениците на очите ми
топлите звуци дочути от някога
с шум на сърце... разстила ги
старателно
по синьото на ириса
като слънчев прашец от любовно крило
на пчела

после вятърът пише по тях писма
от онези... с розови панделки по миглите
а думите са нежни капчици
от вчерашния дъжд

чете ги капчукът по мръкнало
а нататък е сън...

<3
Оставам безмълвна...

Преживявам с теб чувството претворено в стихове... Прекрасно! Слушам и отново тъгата ме обзема, а очите ми натежават... Копнеж и очакване..."прозорецът ми нощем има излаз към теб...а денем събира в зениците на очите ми топлите звуци дочути от някога с шум на сърце..."
Прегръщам те!

Abrazame... красива и нежна песен... влезе ми
в сърцето...

за прочувствения прочит и отзив, мило и драго ми е...
че си тук... и аз те прегръщам, мила Ати...
от сърце...

Дъждът е постоянен образ в любовната ти лирика, Маги.'
И аз го обичам...

А не знаех...

за красивото усещане, много обичам дъжда, Елица...
душата ми е от дъжд... прегръщам те..

твоите думи стоплиха сърцето ми...

Нощем и денем... някога, вчера и после ...преди сън и - нататък.
Звучи ми като музика, като рондо - някаква кратка сонатна форма, четириделна, пределно синтезирана. Действа успокояващо с тази цикличност. Красиво е - благодаря ти, Мариники! Поздрави!

"... а думите са нежни капчици
от вчерашния дъжд..."

винаги съм знаела... че четеш със сърце и душа...
твоите отзиви много ме радват... точни, проникновени
и красиво написано... прегръщам те, мила Вени...

за хубавите думи... поздрав и за теб, от сърце...

спокойни и красиви сънища

Думи – като нежни капчици...

И останах вглъбена, Маги!

прекрасно е в нощния сън на думите... ти си
чудесница...

защото имаш нежна душа и топло сърце... просто
те прегръщам...

Поздрав, Маги!

за нежното усещане... поздрав от сърце
и за теб...