Сгушено
в тихата песен дъждовна,
усещане тъжно
наднича в прозореца,
думите кротко се нижат
и пак по стъклото
рисуват безсъници.

В тъмното
спомен забравен сълзи,
пак в очакване
с теб да ме срещне,
под пръстите тихо проплакват
клавишите, болката скрили
изстрадана в стихове.

Нощният дъжд
на перваза заспива, съня
уморен приютил,
а посипва с позлата нощта
на сбогуване
мислите есенно-тъжни
осъмнали с мен…