последни капки
от дъжда
ме милват като за последно...
по мокри пътеки
от нежност
някой в мислите ми плахо влиза
и в шепа дъждовно обичане
тъгата отмива...
а нечия тиха вина
по река от милост бързо потича
търсеща прошка в небесната
цветна дъга...

и всичко това... само защото
там... под дъжда
ти влюбено
пак се усмихна...

Усмивката е дар !

П.п. Дъгата е припомняне на нашият Отец- за мира между хората и Него!
Поздрави!

за хубавите, топли и мъдри слова...
радвам ти се...много.