*


беззалезно
кротко потъва денят
някак тъжно
преливащ
дъждовното сиво
в тихото черно на нощта...
замръкват
в ъглите притулени сенките
от светлината
на улична лампа
в прозореца
топло промъкнала се
а шумът
от дъжда по перваза ръмящ
някак нежно
и много самотно
интериора допълва
тъмен и пуст...

и само...
финесът на глътките
baileys
и гласът на Ленърд целуващ
душата ми... или
плътта... без значение
правят
за няколко мига
нощта
любовно щастлива...

*

художник Ирене Шери