дъжд...есенен дъжд...
някак тъжно и тихо ръмящ, от облак далечен
неочаквано към мене притичал,
нечии сълзи  понесъл...
 
валят във ръцете ми
капчици топли, по лицето ми кротко потичат
целуват очите ми,  устните милват...
мило и нежно обичат...

тебе усещам...
твоята болка в тази тъжна и нежна милувка
есенно кротко дъждовно обичане...
дар за мене от Бога.

с бели мъниста
огърлица ниже от нечии влюбени мисли,
облакът тъжен, облакът нежен...
от есенен вятър понесен.