в шепота
на тихите вечери
от лятото
останало в мен
ухае нежно
онзи блян...
на лавандулов цвят
със аромата
погалил
някога жената
в мен
преродил се
в тиха жажда
с която отпивам
все още
от теб
глътка обичане...

а ти рисуваш
с мисли
от бели мигове
останали в полето
с алени макове
върху
лицето ми
малки
топли слънчица
като спомен
от устни
с целувки пендарени
скрити в зноя
на тихото
пладне
в моята влюбена
женска душа...

ухае нежно
онзи блян ,
на лавандулов цвят
със аромата,
погалил някога
жената в мен..
Поздрав за постинга!:)))

най-сърдечно за добрите думи...