сърп от луна
рисува
по гърба на нощта
с нежност
малки
звездни сърчица...
а тя... чернокоса 
красива
с влюбена женска
душа
съблякла
без срам
звездната дреха
гола
и топла
нежно се люби
с небето...

разнежен
от тайнствена  страст
притичал
полъхът свеж
гората люлее
целува
всяко листо
милва с трепет
стеблата...
и топло прошумял
в тревите се скрива...
а някой
някъде там...
от мислите ми
нежни
погален заспива...

Вълшебни думи редиш, Маги!
Чудесно се чувства човек...
Б.

и лунно. Благодаря ти за вълшебната красота, Маги!

:))))
Валя

трогнахте ме... много...
най-сърдечно...