нежна...
много нежна е нощта
в очакване на нещо да се случи
месечина съм в очите на сърна
притихваща в копнежа
на кошута...

полъхът
вълшебник стар
на зов за нежност се притичва
месечината превръща се в сълза
в съня ти я търкулва
за обичане...

миг след
сбъднала се нежност
разпилявам се сред капчици роса
ще ме допие утрото със обещание
да ме върне пак в очите
на сърна...