гласът на луната
със нишки от злато заплита
сънища леки, сънища топли и нежни...

по лунна пътека
във мрака рисувана притичва нощта
с тихи стъпки на кошута...

нечий прозорец
потънал в безсъници
тъжно будува, утрото светло бленува...

повей от мисли
песен любовна, песен красива запява
с мелодия нежна за двама...