повик бе…
мил и толкова тих
със сърцето дочут…
дълго чакан
докоснал ме с нежност
в кротък миг
за мен и за тебе
щастлив…
Вяра е…
Бог и предчувствие
за онази любов
от съдбата дарена...
когато
изгубен си бил
и най-малко
готов…
Обич е…
а аз Магдалена
твоята...
в очите ми сълзи
и искам с тях
нозете ти
като на Бог да измия
сама…
с косите си бял
светъл покров
насъбрана болка
да попия
от живот свиден
и свят...
тъгата тиха да отпия
с любов…

за хубавите стихове!...

радвам се, че прочете...много..