Иван Алексеевич Бунин е роден във Воронеж през 1870 и прекарва детството си в имението на своите родители в Орловска губерния. Произлиза от стар помешчически род. Започва да пише публицистика и поезия като постепенно се ориентира в писането на проза... най-вече къси разкази. Публикува първите си стойностни неща, когато е на около 40 години. След Руската революция през 1919 г Бунин отпътува окончателно от страната си и прекарва остатъка от живота си във Франция. Умира в Париж от инфаркт през 1953 г. Руската емиграция го провъзгласява за доайен на руските писатели след Толстой и Чехов. Той става първият руснак получил Нобелова награда за литература в 1933 г. Предлагам на вашето внимание няколко от неговите великолепни стихотворенния в мой превод. http://poetrylibrary.ru/stixiya/all-25.html#na-severe-est



* * *

Тази звезда, която се люлееше в тъмната вода
под кривата ракита в запустялата градина, -
светлинка блестяла в езерото преди изгрева, -
сега в небесата аз не ще намеря никога.

В това селце, където младостта ми премина,
в стария дом, където първите песни написах,
където радост и щастие през годините чаках,
сега не ще се завърна аз никога, никога...


* * *

Сивее небето над мене
и гората открита е, гола,
ниско долу до пътеката горска
в листите жълти калта чернее.

Ветрее горе студено и шумно,

долу тленно безмълвие тегне ...

Цялата ми младост е скитане

като утеха за самотните думи...


* * *

Безнадежност

 

На север е пълно с розови мъхове,

има и сребристо копринени дюни...

Но върховете на тъмните борове

пеят ли пеят над морето като струни...

 

Послушай ги. До тях прислони се:

през грозния шум дочуваш ли тяхната нежност?

Но и тя е в пеещ полусън.

На север цари безнадежност.

* * *

Каменна вещица

 

От зноя тревите са мъртви и сухи.

Степ безгранична, незрим хоризонтът синее.

Ето, скелет на конска глава се полюшва.

Ето, сякаш вещица каменна мержелее.

 

Как сънно грозни са тези черти!

Как първобитно грубо е това тяло!

Но аз стоя там, боейки се от теб...
а ти се усмихваш някак несмело.

 

О, изчадие диво от древна тъма!

Не ти ли, някога бе гръмотвержец?

- Не, Бог, не Бог нас е създал. Ние

с робско сърце Богове сътворихме.


 * * *

Един до друг вървяхме, но да ме

погледнеш, ти даже и не се реши

и във вятъра на мартенския ден

изгубиха се празните ни думи.

 

Кълба от облаци белееха

над парка, където капките валяха,

някак бледи страните ти бяха

и като цветя очите ти синееха.

 

До полуотворените устни

не се докосвах дори и с поглед

и беше този дивен свят блажено пуст

където заедно със теб вървяхме.


* * *

При нея влязох в среднощен час.

Тя спеше, сияеше в прозореца

луната... и паднала завивката
и грееше до нея като бял атлас.

 

По гръб тя кротко си лежеше,

с гърди полу-голи, раздвоени

и животът спокойно в съня и

като водата в съд се вместваше.


* * *

 

Благодаря!

По това си приличаме с теб , Маги . Усещането ни за светлината , мрака , щастието и мъката . Вибрираме заедно там с усещане. Ох , как те усещам...

... Цялата ми младост е скитане
като утеха за самотните думи...

Много обичам Бунин, особено разказите му. Поезията почти не познавам и май за първи път чета преводи. Харесаха ми.
Скоро ми поподна филм за Бунин - хубаво направен и много интересен. Голям любовник и много несъветски човек е бил, със странен нрав и много тежък характер. И едва след като го гледах, разбрах защо като се връщах от Москва, на летището в София ми прибраха томчето с негови разкази без обяснение. Да се чудиш да се смееш ли, да плачеш ли! Руснаците не се гнусяха да издават своя нобелист, макар и обявен за буржоазен автор и предател, а нашите боклуци, понеже са по-католици от Папата, при проверката на багажа "се погрижиха" за правилния ми начин на мислене :) Ама бях почти дете и не разбрах "грижата". Е, пак имам разказите, но за съжаление, на български.

Благодаря ти, mariniki! Сега ще поровя из руските библиотеки за оригиналите.

Много красиви стихове! Благодаря ти, че ни ги показа! :)

много запознат с творчеството му, но звучи добре ;)

Благодаря за информацията, Маги ;-)

Родителите на тъста ми са били селски учители в Русенско. Сред книгите, останали ни от това време са и две томчета с разкази и стихове на Иван Бунин. Чак в 70-те години разбрах за съществуването му и го...обикнах. Поздрави Mariniki ! :)))

ЧУДЕСЕН ПРЕВОД!

за добрите думи... радвам се, че ти харесват стиховете на Бунин...

за топлото усещане... на една вълна сме, приятелю...

за добрите думи... радвам се, че прочете и оцени...

за доброто присъствие и оценка... радвам се, че събудих интерес
у теб към поезията ва Бунин... заслужава си...

за красивия прочит и добрата оценка... стиховете на Бунин
си заслужават...

радвам се, че прочете и оцени по достйнство стиховете на Бунин...

някога стиховете на Бунин ми пападнаха случайно... беше си любов
към поезията му... от пръв поглед... от тогава не съм преставала
да ги препрочитам... незаслужено името му беше в сянка...

радвам се, на твоето присъствие и добрите думи... трогна ме...

Blagodarq za prekrasniq posting Nejna!
Priemi pozdrav ot men:))

Поздрави, Маги! ;)

че прочете и оцени по достойнство... най-сърдечно...

че ме срещна с Иван Бунин!...
Прекрасни стихове...

Повечето от нас познават белетристичните му произведения, а по-малоко поезията.

Заслужавало си е труда. Хареса ми това, че си се придържала доста стриктно към текста. Нали знаеш вица: Преводът е като жената. Ако е хубав, не е верен. Ако е верен - не е хубав.

Но ти си намерила "златното сечение".

за прочита и добрата оценка... стиховете на Бунин са прекрасни...
особено в оригинал...

за доброто присъствие и красивия прочит... много ме зарадва
високата ти оценка... Бунин си заслужава..

Поздравления за прекрасния пост, Маги !

за добрата оценка и милите думи... заслужаваше си труда...
Бунини е велик творец... обожавам поезията му...

радвам се, че прочете и си знаех, че ще ти хареса... винаги добре дошла...

че прочете... че хареса... мисля си, че всяка среща със стиховете
на Бунин е знаменателна...

Среднощ при нея влязох аз.
Тя спеше. И луна блестеше
в прозореца й. Паднал беше
юргана със изгрял атлаз.

Лежеше в тая светлина,
с гръдта си гола, раздвоена -
като вода, във съд стаена,
бе нейния живот в съня.

Иван Бунин - 1898 г.

напомнят ми за твоята поезия по нежност и образност

за красивия превод... невероятно хубаво е, че толкова
приятели обичат стиховете на Бунин...

за прочувствения прочит и топло усещане... и аз чувствам
стиховете на Бунин близки...

но разказите.... за тях нямам думи на обич, обичам ги и толкоз. Иван Бунин, благодаря, че ме подсети.

за прочита... всичко, което е написал е хубаво...
Нобелова награда не се дава случайно...

Вълнуващи, докосващи стихотворения; тъга и това усещане за безприютност, невъзвратимост ...
Благодаря за представянето, познавам разказите на Бунин, много ги харесвам!
Лека! И хубава вечер!

усещането ти е невероятно точно... никой друг не е описал така
точно, красиво и нълнуващо безнадежността... благодаря ти...

За това, че се докоснах чрез теб до стихове на Иван Бунин!
"До полуотворените устни

не се докосвах дори и с поглед

и беше този дивен свят блажено пуст

където заедно със теб вървяхме."

Хубава вечер!

че открих още един почитател на прекрасната поезия на Бунин...

Признавам, че не бях чувал досега за Бунин.
Благодаря ти, че ме запозна с поезията му!

,,Слънчев удар,, . Любим разказ от този автор.

че беше тук и прочете... Бунин е един великолепен автор...
с Нобелова награда за литература... заслужавва си..

за споделянето... всичко написано от Бунин е класика..

...Очень круто !..........Спосибо тебе...

за топлия емоционален отзив... не знаеш, как ме зарадва...
много, много... много...