отколе нощем бродят
самодиви... бели, омайни
красиви...
с дъх на тинтява
мъжките мисли спохождат...
и който
един път ги види
завинаги техен остава…
босонога
тихо... на пръсти
по месечинкови друми
мистична
идвам в съня ти...
думи кротки изричам
в нежен стих за тебе...
и зная... че в тишината 
на нощните доби
ти очакваш
изгубен нейде във мрака
да чуеш
в кошутени стъпки
копнежа тих на душата
в мен самодива
да зърнеш...
завинаги мой да бъдеш...