бавно спуска се нощта
и търкулва здрача...
там...  във края
на деня
бели мисли пеперудени
заспиват кротко
в слънчогледите
и сънуват спомени
за нежни мигове
в тъмното отронени
скрити в шепота мил
на звездите...

греховни тихи стъпки
спотайват се
в предчувствие
за нежни нощни тръпки...
а полъхът влюбен
на любов играе
с мислите копнежни
и ражда се живот...
отново в капчици роса
се къпят
слънчогледите...

в светлия изгрев на деня
пак излитат
мислите ми нощни
пречистени в съня,
като
нежни бели пеперуди...