една жена
при теб дошла по пътя на сълза
с душа от топъл вятър
докоснал с дъх на лято късната ти вечер
целунала с любов в нощ на разпиляна нежност
мъжките копнежи..

преминала
през тихата ти самота
оставила за теб в тревата бяла риза
скрила във бедрата залез топъл и горещ
с пръсти от река рисувала пътеката за теб към нея
мили...

до болка нежно
в нежен миг ухаят мислите ми бели 
в стих с душата на жена
с топлите очи на месечина и стъпки... мъжки стъпки
а след тях роса... разсипани мъниста
на разсъмване...

Топло, нежно, ефирно! Не знам защо ми стана тъжно... Сърдечен поздрав!

има и много тъга в този стих...
чувствена е душата ти, щом си я почувствала....

Аплодисменти!!!

На разсъмване усещането за истинност от топлината на докосването е най - силно...И на мен ми стана тъжно. Вероятно долових някаква празнота заради росата и разсипаните мъниста....

Поздрави, Марти!

за аплодисментите...
сърдечно..

за проникновения прочит, за милите слова..
най-сърдечно...

Много от жените предпочитат разкъсано бельо и разюздан секс, след базпаметна разпивка. Но, след уталожаването на страстта, идват миговете на нежността...

го предпочитат нежно... с разсипани мъниста на разсъмване..
Джани... радвам се да те видя тук...