милваш ме
с очи
от нежен кехлибар
и не знаеш
моя любов,
как всичко в мен
плаче за теб...
обичам те
обичаш ме
нежен поток
от сълзи
потича топъл
и мил
с пълни устни
обичане
рисуваш
по бедра от янтар
онези топли 
малки желания...
а по гърдите
нектар
сладък... лепящ
и те обичам любов
и ме обичаш
изгубени
в мигове
без дъх... горещи
безпаметни
проникнал
дълбоко
и сякаш завинаги
в мен...
и нищо друго
не искам да знам
само... само едно
обичам те
обичаш ме
моя нежна
моя толкова
топла и крехка
любов...
от раменете ти силни
понесени
бедрата ми
мокри
нагоре летят
в шепите стиснала
плът от плътта ти
политам
високо натам
в нереалния свят
шепнейки
тихо... много тихо
в косите ти
обичам те
обичаш ме...
моя красива
до болка налюбена
прекрасна... моя любов...

Ето как физиката се превръща в духовност...

радвам се, че сподели... физика и духовност винаги
преливат в хармония... красива хармония...